Skyfall (2012)

За добро или за лошо първата ми среща с Джеймс Бонд бе в изключително късен етап. Състоя се в "Казино Роял", където врътнахме малко покер заедно, а компания ни правеха и някакви други измекяри, между които, плачещият с кървави сълзи Ле Шифр. Аз, естествено, не се трогнах много много от внушителните си съперници и ги обрах до шушка. Но опитайте се да си представите удивлението и яда ми, когато видях, че тези сцени са изрязани и не са попаднали в кино версията. Мамицата му и Кембъл, дълго го проклинах заради тая гавра, но не ми оставаше нищо друго освен да потърся утеха. Сторих го със "Спектър на Утехата".
Вече сериозно - и Казиното и Спектъра са хубави филми. След второ гледане първия наричам шедьовър, а втория просто добър екшън с марка Бонд.
Преди премиерата на "Skyfall" обаче реших да се подготвя малко повече по темата и си седнах на гъза, изглеждайки и четерите ленти с участието на Пиърс Броснан в ролята на агент 007. След това не съжалявах. Дори "Tomorrow Never Dies" ми хареса, а останалите просто стават.
Разбира се Бонд на Броснан отстъпва с много на Бонд на Крейг, защото при обрисуването на характера му са сметнали, че не са му нужни дълбочина и драматизъм, но какво пък - донякъде е забавен. Тъпо е обаче, когато над година си в плен и си зверски измъчван, след като бъдеш пуснат, пак да си си същия катил и краткия ти коментар да бъде: "Рисковете на професията". Говоря за безумието, случващо се в "Day Another Day".
За щастие в "Skyfall" чак такива нелепици няма. "Казино Роял" е Бонд в началото. "Спектър на Утехата" е Бонд в действие, във вихъра си. "007 Координати: Скайфол" е друга бира. Запазил най-добрите черти на предходните две ленти, той само надгражда. Донякъде реалистичен и определено по-драматичен, сериозен и тежък.
Джеймс Бонд, който се проваля по време на мисия; който отронва сълза; който изпитва болки и не успява да се справи с някакви тъпи тестове. Принуден да търпи бъзици свързани с годинките - такъв наистина не сме го виждали. Но отново машина, която доказва, че смъртта не я лови и не са ти нужни някакви жалки тестчета, за да си в играта и да мачкаш. Такъв си го знаем добре.
Къде е силата на филма? Навсякъде. Здрав екшън, страхотни операторска работа и режисура. Актьорската игра не подлежи на критика. Даниел Крейг е невероятен Джеймс Бонд и ми се ще още дълго време да не го бутат от поста.
От всичко обаче най-доволен останах от изтънчената атмосфера (няма как без нея), страховития кино злодей - Бардем е велик - и брилянтните диалози, чието най-голямо постижение бе да направят така, че да искам да гледам повече от тях, дори ако ще да е за сметка на екшъна.
Макар и музиката също да е сред силните страни на продукцията, лично за мен, саундтрака е крачка назад спрямо предните два филма. Другата ми забележка е прекалено праволинейния сюжет, а за няколкото слабички места в сценария ще си затворя очите.
Сигурен съм обаче, че радост за Бонд-маняците ще представлява появата на новите Мънипени и Кю. Доста по-различни от представените ни при Бонд филмите с Броснан образи, но също изключително готини.
Както забелязвате, това не е точно филмова рецензия (то кога ли тук нещо е било?), а по се доближава до общи приказки тип отбиване на номера. Въпроса обаче е там, че много ми се искаше да отразя точно този филм за супер агента Бонд. Демек "Skyfall" си е готин  откъдето и да го погледнеш.
Лична оценка: 8.3/10