Джо Хил - "Носферату"

Прочетох романа "Носферсту" на Джо Хил и някак почувствах един доста силен и незнам колко естествен подтик да ви осведомя какво ми е мнението за него. И дори смятам да стигна още по-далеч, като мисля да пиша така, сякаш на някой му пука за писаниците ми.

Малко е в началото за подобно разкритие, но само няма да се плашите, за всичко съм помислил - хареса ли ми или не? Ще го кажа така: ако това бе масово оплювана книга, за която на всеки десет прочели я, едва един-двама се осмеляваха да изкажат положително мнение, то щях по-скоро да я похваля. Със студенина в тона и думите, но да, така щях да постъпя. При положение обаче, че случаят е точно противоположен и романът е едва ли не възхваляван от почти всеки прочел го, сега аз се чудя какво толкова аджеба виждат читателите в него?

Погледнете резюмето. Наистина си го прочетете, защото въобще не ми се занимава в момента да го преразказвам. Така, от него всичко става долу-горе ясно. Еди кой си е еди какъв си и прави еди що си. Еди коя си е еди каква си и може разни работи. Случило се е нещо в миналото ѝ, което ще има своето продължение и в настоящето. На нас ни остава да видим кое ще надделее - доброто или злото. Това е в общи линии книгата. В нея няма изненади. Няма обрати. Единствено са ни представени повече от необходимото персонажи, като интереса ни трябва да бъде държан около това кой от тях ще пукяса. Моя бе минимален. И всички да се бяха гътнали, все тая. Но пък вие не се притеснявайте, голям брой си живеят, та да може Джо Хил да пише на воля и без жалост, разтегляйки произведението си до напълно излишните близо шестстотин страници.

Като споменах автора, е редно да кажа, че съм чел романа му "Рога", който действително ми хареса много. Може би и от там дойдоха определени очаквания за "Носферату", но те изобщо не бяха оправдани.

Ще нахвърлям набързо кое не ми допадна:

1) Праволинейността. Вече споменах за липсата на изненади из съдържанието. Историята разкрива картите си твърде рано и държи твърдо на тях, като до самия край не прави опит да изкара силен коз изпод ръкава;
2) Не обичам книги, в които действието препуска и прави големи скокове през годините. Така някъде до средата на романа повествованието друса и не може да зацепи гладко, като ни представя персонажите през различни периоди от живота им, прескачайки с по пет или повече години напред в бъдещето. Честно казано, докато всичко това се нормализира и най-сетне разказът става концентриран, аз имах чувството, че чета някакъв огромен поне двеста и петдесет страничен пролог. А и въпреки, че се спираме на ключови места из действието, то пак някои периоди, които определено са важни за сюжета, не ни биват показани с нужната доза внимание. За тях само се споменава;
3) Прекалено много персонажи, много от които тотално безинтересни. Изобщо емоционално целият роман ми стоеше далечен. Почти нямаше някой, за когото да си гриза ноктите от притеснение какво ще му се случи, а от това страда цялата история. Добрите не ме вдъхновяваха. Лошите не са особено отличими с нещо специално, освен с лошотията си. Доста генерично е положението тук;
4) Нямам идея защо в почти всяко произведение вече върви и полицейско разследване. Да де, но когато човек е чел книги на Ю Несбьо, Майкъл Конъли и Юрт и Русенфелт, някак знае как трябва да  стоят нещата, че да изглеждат достоверни. Така, когато Джо Хил ми набута ченгета, инспектори и още не знам си какви служби в сюжета, на мен цялата работа ми изглежда скалъпена. Не истинска. Аз знам какво става, защо ми са тея доста ненужниуниформени? Аааа, май са там за тежест и да изглежда работата пипната от всички страни. Ами не, не изглежда така. По-прилича на слаба имитация;
5) Цялата концепция за Коледа, навяваща вледеняващ свръхестествен страх, за мен не работеше от минута първа. В резюмето ми звучеше тъпо, но очаквах, когато е разтеглена, извинете, исках да кажа разгърната, някак си ще придобие по-голям смисъл. Отново излъгани очаквания. И колкото и тази причина да е супер субективна, то съгласете се, че тя в моите очи обрича книгата на провал почти от самото начало;
6) Финалът. Не мога да кажа нищо повече, защото ще ви оспойля зверски, но финалът ми бе доста пресилен. Най-вече, защото е малоумно място, където Джо Хил да се мъчи да показва, че е автор с топки. След като вече е изтървал юздите, баш накрая е нямало никаква нужда от пънене. Ама, нейсе.
Ето и кое ми хареса:
1) Хорър елементите бяха на място;
2) Авторовото въображение не е за подценяване, а описанията му всъщност ми бяха по-интересни от диалога дори. Усещаше се и един лек фентъзи привкус, който не бе съвсем лишен от епичност;
3) Битките също са добре представени, а такива не липсват. Екшън частта няма да остави никого да скучае, в това съм сигурен;
И това е мнението ми за Носферату. Книга без особена дълбочина, която обаче е прекалено дълга за просто убиване на време. Все още Джо Хил е много далеч от баща си и въпреки, че е искал да сътвори нещо като старите му класики, то по-скоро се доближава до някои от неговите по-нови и не толкова успешни произведения.
Лична оценка: 5.7/10