Крис Картър - "Хищникът"

Трилър, който е толкова стандартен, че чак е трудно да се повярва. "Хищникът" се явява под номер три от серията романи, описващи случаите на детектив Хънтър и аз вече очаквах нещо много силно. Особено след като предните две книги изобщо не бяха някакво постижение в жанра.

"Две думи" за това какво се случва в тази точно книга - психопат отвлича жени, които биват намерени седмици по-късно със зашити усти и полови органи. И мъртви. Долу горе това е. Ако искате можете да си прочетете официалното резюме, там е описано малко по-засукано, но моите думи също са си чистата истина. Погледнете корицата, на която пише "Той те гледа, причаква и убива", ами долу горе това е положението. Ние просто ще проследим действията на полицая, оглавяващ разследването.
Случаят не ме развълнува, не ме караше да потръпвам от кеф, очаквайки Хънтър да се справи с поредната откачалка. Чел съм трилъри, от които човек да настръхне, които поставят морални дилеми, които набутват главния персонаж в ситуации да му се вземе акъла от мислене, тичане и изобщо от блъскане на главата в стената. Това тук ми липсваше. Нямаше и някакъв обрат или пък кой знае каква мистериозност около злодея. Имаме един много лош - някой трябва да го пипне. Толкова е изчистено всичко.
За злодея също не мога да кажа нещо кой знае колко положително. Да, брутален е, но не е от интересните персонажи. Всъщност "грандиозната" му мотивация би била перфектна за увод на нискобюджетен хорър филм, в който ни показват откъде тръгва психическото отклонение на серийния убиец, гонещ клети тийнейджъри.
Робърт Хънтър е готин тип, но ужасно следващ правилата. Той живее в свят, където никое ченге не е корумпирано и никой от полицаите не играе мръсно. Органите на реда са добрите и те нямат никакви други проблеми, освен лошотията извън системата. В "Хищникът" това си личи много, а Хънтър просто е "нашият човек", който трябва да въдвори ред. Това, че има проблеми със съня едва ли е достатъчно, та да усетим колко много му е тежко да се справи с напрежението в работата и ежедневието си.
Персонажите около него пък са доста нереални. Като код в матрицата - тях просто трябва да ги има, за да не е пусто и подозрително. Не видях някой, който да заслужава отделно споменаване, понеже всички ми бяха безразлични. Дори партньорът на Хънтър продължава да не ми изглежда чак толкова важен за историята и въпреки че му е отредена що годе важна роля към края, аз по-скоро си го числя към декорацията.
Не знам как Крис Картър я е подкарал занапред, но ако и в следващата книга нещата не се разчупят драматично, то сериозно ще се замисля дали да не приключа с поредицата. Да, "Хищникът" не е зле написана. И определено върви бързо, понеже има много действие в нея. Но като човек изчел случаите на Хари Бош, както и тези на Хари Хуле, за мен това е твърде недостатъчно.
Лична оценка: 5.9/10

Коментари