Мики Спилейн - "Дългото очакване"

Пет години, след като на пожар напуска Линкасъл, Джони Макбрайд все пак се завръща. Обвинен в кражбата на 200 000 долара, както и в хладнокръвното убийство на областния прокурор, Джони несъмнено е бил безапелационен кандидат за затвора, но някак си е успял да духне и да се укрие.

Сега обаче той пак е тук, защото много от неяснотите трябва да бъдат изяснени. Едно е напълно сигурно - Джони не е извършил никакво престъпление. Бил е прецакан, натопен и обвинен абсолютно несправедливо.

Време е някой да си го получи. Време е Макбрайд да изчисти името си, изправяйки се срещу ченгета и гангстери, докато се опитва да разгадае коя фатална красавица каква игра играе. Несъмнено ще бъде забавно.

Досега не бях чел нищо от Мики Спилейн и смятам да се запозная по-обстойно с творчеството му. Много обичам подобни криминалета, все пак Реймънд Чандлър и Джеймс Хадли Чейс са ми голяма слабост. А тук главният персонаж е все едно изкаран от някой техен роман. Джони Макбрайд е лесен за харесване, понеже е готин тип, пълен с лафове. Корав е и се бие мъжката, когато трябва стреля на месо, но доста често бива и поступван здравата. Жените му се лепят, но той е по-скоро романтичен джентълмен, отколкото недодялан бабаит.

"Дългото очакване" предлага задоволително ниво на сложност. Романът е увъртян и засукан, като на места дори заплитането на неизвестните елементи изглежда пресилено, само за по уау ефект, но след края на романа, аз бях много доволен. Просто никога не отказвам истории, където справедливостта бива раздадена по максимално брутален и удовлетворителен начин.
Лична оценка: 7.9/10