За Любен Дилов, защото точно той е героят в тази история, никога не е било от съществено значение по какъв начин един писател създава своите произведения. Когато една творба е стойностна, то това най-добре бива оценено от широката публика и подкрпата от страна на читателите се усеща. Работата е там обаче, че Дилов получава нов творчески компютър, на който да пише. А устройството е супер смарт - след като му бъдат задададени някои параметри от рода на жанр, тип сюжет и времева епоха примерно, то само създава каквото авторът е пожелал. Няма начин такъв компютър да не бъде яката тестван, нали?
Сборникът с разкази "Пропуснатият шанс: Из съчиненията на моя компютър" преди всичко впечатлява със своята концепция. Историите в него са много различни, има супер заигравки дори и с популярните жанрове извън фантастиката, но каквото и да се случи в тях, в крайна сметка ние биваме заземени и се връщаме към първоначалния замисъл, който ни дава най-добре отговор на въпроса какво четем в момента. Колкото и да прескачаме през годините и различните видове настроения, ако щете, то през цялото време е ясно, че упражнението има важна цел, която авторът методично изпълнява. А накрая разбираме, че тя е и грандиозно постигната.
За пореден път съм възхитен от литературата на Любен Дилов. Книгата е преди всичко в жанра фантастика, но тънкият хумор и иронията не я напускат дори и за миг. Авторът е противопоставил човек срещу машина и с лекота и удоволствие е изследвал темата. Отгоре на всичко ни показва колко е добър, без да го натрапва, но е намерил и начин как да се присмее над себе си.
Изобщо усещането ми след прочит бе, че Любен Дилов в случая е гледал отвсисоко, дори е огледал хубавичко и себе си с все силните и слабите си страни. Малко автори успяват да направят това толкова искрено.
Лична оценка: 9.4/10
Коментари
Публикуване на коментар