За сборника с разкази "Гроб съм" мога да кажа, че ми хареса в прилична степен. Явор Цанев пише вълнуващо. Определено умее да разкаже историята на малкия човек, така че тя да звучи интересно и човек да не може да я пренебрегне с лека ръка.
И друг път съм говорил за това, но няма как да не се повторя, понеже случаят е точно такъв - имам проблем с прекалено кратките разкази. Тук има много от този род и някои са наистина къси. Трудно се потапям в подобни истории и докато усетя проблематиката, то вече мачът свършил. А не по-малко лошото е, че тези истории много бързо се изпаряват от главата ми. То е като с вицовете - ако изслушате двеста за кратък период, след около седмица ще можете да разкажете само 5-6. Точно тези, които са ви направили най-силно впечатление.
Тонът е доста драматичен и това ви го съобщавам чисто информативно. Подредбата обаче е изкусно осъществена, така че накрая на книгата се усеща една завършена цялост.
От всичките 35 истории в "Гроб съм" аз не открих такава, която да не ми хареса и това въобще не е малко. Нямаше да откажа и два-три по-тлъстички разказа, които да удовлетворят личните ми прищевки, но да се надяваме, че следващия път ще ги има. Засега оствам доволен, но настървен за още.
Лична оценка: 7/10
Коментари
Публикуване на коментар