Джеймс Хадли Чейс - "Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка"

Рос Милън е журналист, който получава новата си задача на нетипично място - докато се намира в бар, където се надява да пийне подобаващо. В заведението почти веднага след него обаче нахълтва един от началниците му, за да му съобщи с какво ще се занимава в непосредствено близкото бъдеще. А именно с намирането на изчезнало момиче.

Търси се Мира Шамуей. Баща ѝ е оповестил във вестника, където работи Рос, че е отвлечена от бандити и иска да му бъде върната, като плаща солидно за услугата. Има вероятност мадамата да е просто избягала, но тук идва интересното. В такъв случай Милън ще трябва да уреди нещата, така че да изглеждат като отвличане, за да стане чудесна медийна история. Изобщо цялата работа изглежда като търсене в купа сено и занимаване с глупости, но колкото и да му се иска на Рос, той просто не може да откаже. Освен ако не иска да си търси нова работа.

Сега е моментът да оповестя, че мис Шамуей е феноменална красавица. И между другото се занимава с фокуси.

А как ще реагирате ако ви кажа, че още на петата крачка от "търсенето" Милън буквално се натриса на момичето? И то нито е отвлечено, нито изглежда да е застрашено по какъвто и да било начин? Не подскачайте шокирано, не съм издал нищо съществено. Това се случва още на първите няколко страници, а това което следва, е история, каквато и най-богатото въображение не може изфабрикува. Без да се шегувам!

Има автори, които малко или много с годините са се усъвършенствали в даден жанр и когато чуете името им, то без да знаете за какво става дума в определена тяхна книга, долу горе поне имате представа с какъв тип произведение ще се сблъскате. Джеймс Хадли Чейс е от този тип писатели, като няма да е преувеличено ако го наречем признат майстор на криминалето. Е, ако почти всички негови кримки се развиват по правилата на играта и попадайки на тях се потапяте в позната и очаквана атмосфера, то "Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка" е нещо коренно различно от може би всичко друго, което е писал. Лично аз жестоко се изкефих на книгата, страшно много се забавлявах, а колко пъти само бях изненадван... Бедна ви е фантазията.

Да, книгата започва тооолкова типично за Джеймс Хадли Чейс. До степен да си кажете "абе, това не съм ли го чел?". Но това са само началните страници, само докато почнем да вдяваме, че нищо от случващото се няма да отговаря на нищо от от това, което очакваме. Рос Милън има задача. И какво от това? Авторът е решил да разбърка тестето с картите, да хвърли заровете и без да се съобразява с каквото и да било... да направи вълшебен номер. От тези, в които вниманието ви е насочено на точно определено място, докато се случва нещо необяснимо и то няма как да бъде обяснено логично от хора със здрав разсъдък. Получаваме първокласен трик. Но дали е само трик или съвсем нова реалност в измерение, където на практика всичко е възможно? Прочетете, че да разберете.

Жанрът е криминален трилър. Поне в началото. После става свръхестествен трилър. Долавя се ухание на уестърн на моменти. Комедията се усеща по спазмите в корема. Но може би най-вече бях удивен от фентъзи елементите. Освен ако не съм бълнувал или пък чавка не ми е изпила мозъка, то тях ги има и са вмъкнати брилянтно. Демек, имаме жанрова смесица, която не би трябвало да работи на нито едно ниво и по никакви правила, но всъщност изглежда повече от чудесно и въпреки ужасно многото безумия, невъзможности и странности, които се случват, то тя може да бъде приета, стига читателят да е с широк мироглед и непредубеден ум.

Не искам да навлизам в никакви детайли. Тази книга трябва да бъде четена, като за нея се знае колкото може по-малко. Мога да кажа обаче няколко думи за персонажите, които са описани по неповтоим начин. Ето тук ще открием нещо типично за творчеството на автора - произведението му е обитавано, както може би всички негови други, от типажи, които се въртят там, където са парите. Но и тук имаме изненада в образа на кучето Уиски, на което надали са му нижни каквито и да било суми.

Джеймс Хадли Чейс влиза с шут, събаряйки вратата. Иде ви на гости, но не е любезният тип, който да се държи в позната и приемлива рамка. Решава, че ще прави разни пакости, които донякъде ще доведат до мини хаос.

Този път той дава газ от самото начало и в един момент се притесних, че лека полека ще обуздае въображението си, но точно тогава превключва на най-високата предавка и до последната глава не вдига крака от педала за газта. Пълната лудница, която сътворява не се нуждае от ред и вместо това той я задълбочава. И получаваме много екшън и забава; невероятни момени, от които да ви виснат ченетата; не една, а цели две фатални красавици; бандити, които имат своите користни цели и един духовит главен персонаж, който хем иска да забогатее, хем е романтик по душа, но най-вече е искрен добряк, който ни разказва една необикновена история. Ще се осмелите ли да му повярвате?

Лична оценка: 8.7/10

Коментари

  1. Благодаря за препоръката, отбелязвам си я! Чейс и без друго ми е интересен, а щом тази е малко по-различна - още повече.:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Специфична е, личи си, че е от Чейс, но дооста изненадва. За мен бе повече от OK :)

      Изтриване
  2. Чел съм я много отдавна, но корицата ми я припомни. Много харесвам Чейс. На времето доста от книгите му прочетох :о)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Малоумното тук (единственото такова), е че на корицата пише Шамоей, пък навсякъде в книгата си е Шамуей ;) Добре, че такива неща не ми правят особено впечатление. Книгите му са готини, няма спор :)

      Изтриване

Публикуване на коментар