Доктор Келвин е психолог, който каца на станция Соларис, за да бъде в помощ на няколкочленния екипаж, пребиваващ там. Това са трима души, всеки от които вече е захапал някаква дейност, спрямо длъжността и уменията си. Но когато Келвин решава да влезе в контакт с тях установява, че те се държат като не съвсем с всичкия си. И само по себе си това е дразнещо, но има и друго, още по-лошо - сякаш всички са в таен заговор и крият някаква тайна от него.
Това изобщо не беше "моята" книга. В края ѝ имах чувството, че нищо не се бе случило. Никой не направи нищо съществено, а имаше цели глави със научни записки и разсъждения относно океанът на планета Соларис. Все едно ставаше дума за реално съществуващи обекти и феномени, но в тези си части произведението ми бе тромаво и ми вървеше супер бавно.
Най-много ми допаднаха взаимоотношенията между Келвин и неговата изгора Харей. Много странни и леко плашещи, те направиха за мен "Соларис" една идея по-поносима. Друго, което ми хареса беше атмосферата на станцията и по-точно това, че мястото е огрявано по различно време от две слънца - синьо и червено. На много красиви и футуристични описания се насладих, предизвикани от този безподобен феномен.
Лична оценка: 5,3/10
Коментари
Публикуване на коментар