Човечеството не обича Дик Мълър.
Дик Мълър също не обича човечеството.
Усещате ли баланса? Звучи справедливо. Така че просто оставете човекът на мира!
Това обаче няма как да стане, понеже експедиция, предвождана от Чарлз Бордман се е запътила към мястото, където Мълър се е усамотил от девет години насам. Това е планетата Лемнос, в сърцевината на която съществува твърде опасен за посещение лабиринт. Мълър е някъде вътре, но нито иска да го знаят, нито иска да вижда когото и да било.
Но какво е наложило това усамотение на човекът в лабиринта? Преди години, по молба на самия Чарлз Бордман, той е приел опасната мисия да посети планетата Бета Хидри IV, където да влезе в контакт с извънземна цивилизация. Мисията е успешна (дали???), но когато звездният пътешественик се връща на родната планета, се оказва, че е... променен. Тогава Мълър решава, че за него най-полезно ще е да се усамоти на място, където няма подобни нему същества.
Сега придобихте ли поне обща представа колко точно Мълър иска да срещне стария си познайник Чарлз? Бордман пък от своя страна е решен на всяка цена да изнамери другаря от миналото. Понеже се нуждае от услуга. Не, не само той, а цялото човечество има нужда от опита и уменията на Мълър.
Хора, имаме новина! Естествено, че има фантастични книги, които ме кефят, но след "Гробищен свят" от Клифърд Саймък и "Прекрасният нов свят" от Олдъс Хъксли за малко да си помисля, че скоро няма да се изкефя на произведение от жанра. Е, "Човекът в лабиринта" ми хареса. И то много. Направо мога да кажа, че резонира прекрасно с централната ми нервна система.
Чета за пръв път Робърт Силвърбърг и освен ако по някоя луда случайност не съм попаднал на най-великата му книга въобще, то мисля, че имам всички основания да съм ентусиазиран за бъдещите ми срещи с творчеството му. Авторът е написал жесток роман, в който ни води на галактическа обиколка към няколко свята. Най-дълго се задържаме на Лемнос, но тамошният лабиринт просто го заслужава.
В сърцевината на книгата е вклинен конфликт, към който за читателят е невъзможно да остане безразличен. Имаме две гледни точки - тази на Мълър и тази на Бордман, като и двете са подплатени с разумни доводи и изглеждат обосновани. Можем да наречем и двете правилни. Можем да ги разглеждаме като грешни. Можем да заемем страна. Наслаждавах се на сериозността на ситуацията.
Важен персонаж в книгата е Нед Роулинс. Младокът, който трябва да влезе в контакт с Мълър и да го убеди да сътруднечи. Чрез Роулинс за пореден път разглеждаме темите за доверието, приятелството и предателството. Момчето снове между двама алфа мъжкари и се озовава между чука и наковалнята. Той иска да помогне и на двете страни, но точно тогава е най-лесно да излезеш главния виновник за всичко.
"Човекът в лабиринта" ни поднася не много големи дози епичност, предимно в края, но за мен достатъчни, че да усетя приятния гъдел. Странното състояние на Мълър е прелюбопитно за наблюдение, въпреки, че не бих искал да съм прекалено близо. Така, от дистанция само. Екшънът също не липсва, като той се вмества с лекота в рамките на жанра - непознати на човечеството същества са една от заплахите на Лемнос. Абе имате не една и две причини да прочетете книгата. Възползвайте се от препоръката ми.
Лична оценка: 8.3/10
Коментари
Публикуване на коментар