На книжния фронт съм готов за всичко и винаги очаквам неочакваното, което пък не пречи от време на време да бивам изненадан. В случая сюрпрайзът е неприятен, понеже Клифърд Саймък е автор, от когото съм чел вече немалко книги и все са ми харесвали. "Върколак", "Времето е най-простото нещо", "Котешко лице", "Резерватът на таласъмите", "Всичко живо е трева", "Градът" и "Смажи лагерите си с кръв" са произведенията му, минали през ръцете ми. Да, след седем книги, кито са ми допаднали, дойде ред и на "Гробищен свят", която едва издържах.
Десет хиляди години напред в бъдещето. Земята не е планетата, която добре познаваме. Всъщност тя е превърната в гробище, където да организирате погребение. Други атракции няма.
Докато на Синята планета не се появяват композиторният оператор Флечър Карсън и странната му компания от робота Елмър и немислимата машина Мустанг, която се явява композитор. Господин Карсън има намерение да направи музикална композиция за Земята, но това което се случва броени часове след стъпването му на планетата, го превръща в един обикновен беглец.
Има едно изречение в резюмето, което ме обезпокои още в самото начало и ще го приложа едно към едно, че да го видите както си е:
"Всъщност авторът рисува днешната капиталистическа действителност, която пренася в далечното бъдеще, за да разголи по-добре нейната античовешка същност."
Подобен род пояснения още в начален етап винаги ме карат да отварям широко очи и да почвам да се озъртам, очаквайки дебнещата заплаха. Опасенията ми се потвърдиха, защото такъв тип резюме играе малко или много и ролята на щит - щом не ти харесва съдържанието, значи не си го разбрал. А не бива да е така. Цаката е дори да не схванеш нещо, то пак да те изкефи, било по други причини. И то до степен да търсиш после. Да проверяваш, да сглобяваш картинката, за да задържиш удоволствието. След затварянето на последната страница на "Гробищен свят" ми се искаше единствено да не си бях губил времето с нея.
Разбира се, ако книгата не бе писана от Клифърд Саймък най-вероятно нямаше да ми се получи да я прочета цялата. Харесвам как пише и успявам да се насладя на изказа му. Тук той е вкарал много различни герои, кой от кой по-чудат, само че никой не бе дотам развит, че да ме впечатли. Поставил ги е в сложни ситуации и им е намерил интересни локации, през които да преминат. Основната история обаче се разми още след първите трийсетина страници и нататък нямаше никакъв опит да се върнем на темата. Приключението бе изпълнено с действие, но прекалено накъсано за моя вкус.
Лична оценка: 4.2/10
Коментари
Публикуване на коментар