Ник Хорнби - "Ега ти животът"

Роб е собственик на музикален магазин за качествени и понякога редки музикални плочи. Обикновен мъж, с обикновени проблеми, който е насъбрал доста случки за разказване. Засягащи предимно любовния му живот.

Пет негови изгори са го изоставяли по кофти начин през годините. Обърнато им е внимание. Но в по-голямата част от разказа иде реч за шестата, с която отношенията му са по-сложни и от въпрос за сто хиляди лева в шоуто "Стани богат". Сега е точният момент Роб да си излее мъката си, като ни разясни кое как е било. А главното противоречие в цялата работа идва от там, че той хем иска да има жена до себе се, хем пък го е страх от обвързване.

"Ега ти животът" е от книгите, които периодично ми напомнят защо четенето е неповторимо изживяване. Това е от произведенията, които според мен не подлежат на филмиране. А дори и да бъдат пресъздадени на лента, подобен род четива трябва да бъдат изменени драстично. Почти до неузнаваемост.

Романът представлява в по-голямата си част душевността и вътрешния монолог на главния персонаж. Ние имаме много по-голям досег с неговите мисли и разсъждения, отколкото с това, което се случва покрай него. Без второто да е спестено, разбира се. Съгласете се, че това трудно би могло да се пресъздаде във филм.

Динамичните отношения между мъж и жена доста често биват сложни, а когато представителят на силния пол е непредвидимо емоционален и неуверено объркан, интересното се превръща в скандално. Просто такива ситуации приковават погледите и с лекота задържат вниманието.

И понеже разказвач на нашата история е самият главен герой, то ние научаваме всичко за него. Възраст, любими занимания, странности, предпочитания, кои са приятелите му, какви са отношенията им плюс още куп други неща. Няма как, попаднали сме вече в главата му, вътрешният му свят се превръща в обществено достояние и заживяваме в него.

"Имането на родители е много по-лесно, когато си имаш и гадже. Не знам защо беше така, но така си беше. Майка ми и баща ми повече ме харесваха, когато си имах гадже, и изглеждаха така, сякаш се чувстват по-удобно. Като че Лора беше човешки микрофон, нещо, в което говорехме, за да можем да се чуем."

Всички персонажи в "Ега ти животът" дават по нещо на историята, но самият Роб си е попадение откъдето и да се погледне. Можем ли да му симпатизираме? Можем ли да го намразим? Можем ли да го разберем? Възможно ли е да ни обърка? На негова страна ли сме? Или заемаме страната на някоя от бившите му изгори? В различни моменти от книгата, отговорът, на който и да е от въпросите, би могъл да е положителен.

Романът ни показва как да се осъзнаем и как да разберем правилно ситуацията, чрез грешните действия на Роб. От които пък може и да се позабавлявате. При мен поне се получи. При всички положения много от нещата, на които ще попаднете измежду страниците, са ви се случвали някога някъде. Ако тогава сте пропуснали да се надсмеете над себе си, може да го сторите сега.

Лична оценка: 8/10