Боряна Андреева е преподавател в университет, на когото натрисат нова група студенти, съставена обаче от... дяволи. От Ада, разбира се. Даскалицата някак неусетно скъсява дистанцията с учениците и отношенията ѝ с някои от тях стават направо приятелски.
И докато Боряна работи приоритетно с новата група, то тя загърбва голяма част от останалите си задължения. Това ѝ създава проблеми с човешкото началство. Междувременно женичката е влюбена до уши в колега, а нечисти зли сили само дебнат кога да я ударят мръсно, подло и напълно неочаквано.
Малка и лека книжка, която не ми допадна изобщо. Фентъзи с подобен сюжет би се получило превъзходно, ако е написано от Робърт Шекли. От Снежана Ташева получаваме кратка история, недобре развита и незапомяща се с нищо. Очаквах много хумор, който би имал основна роля в такъв тип книга, но на нито едно място не почувствах като да се забавлявам. Самата авторка е усещала, че хуморът ѝ е бил автомобил с четири спукани гуми, спукано гърне и издухана гарнитура, и е решила да вмъкне "забавни" бележки под линия. Това, разбира се, не спасява положението.
Главната героиня е завеяна, объркана, замечтана и разкъсвана от ангажименти, т.е. би била хит сред представители на форуми, като бг мама, мамче веган и други подобни. Всеки друг нормален човек обаче би трябвало да е подразнен. Боряна е толкова не-важна за сюжета, че чак е странно, как въобще е сглобен романа. Нейните действия са без тежест. Независимо дали греши или не, от това не произлиза нищо съществено. Ходът на действията си продължава по странни правила, измислени най-вероятно от самата Снежана Ташева.
Другите персонажи не заслужават и по думичка. Няма и да я получат, защото пак трябва да бълвам отрова. По някое време госпожа Ташева се е присетила, че в историята трябва да има и злодей и го е спуснала с парашут. Резултатът не е OK.
Авторката, разбира се, е млада и симпатична и аз и пожелавам успех занапред, но има много върху какво да работи. Подходът ѝ тук е бил лековат и когато приближени и близки те засипят с похвали е лесно да се заблудиш на какъв път си. Комедийното фентъзи не е шега работа и за него се иска сериозна подготовка, както и известна дълбочина, каквито тук не присъстват.
Лична оценка: 2/10
Благодаря за коментара, както и за изчитането на книгата.
ОтговорИзтриванеСмея да твърдя, че не получавам само положителни коментари от близките и приятелите си. Някои от тях са доста критични към мен и гледам да си вземам бележка, когато имат какво да кажат. Все пак, още се развивам като стил и начин на писане.
Някои от тях пък просто хейтят, от което нямам какво да взема.
Бележките под линия може би наистина не са най-добрата идея, виждам как на други автори като цяло не им се получават и би било много по-добре без тях. Не съм готова обаче да ги махна, исках да приличат на коментари, които някой си е драскал в полето на учебник и предполагам, че се е получило, поне донякъде.
Като цяло "Групата" е писана преди повече от пет години. Не смятам да я ръчкам повече, навремето й извадихме душата с редактора.
Очаквам специални допълнителни точки за това, че съм си направила труда да работя с редактор. Доста хора не си дават този зор. Освен това направихме подробна коректура и накрая минахме и със софтуер. Отново, виждала съм автори, които се смятат дотолкова над другите, че дори не намират за нужно да пуснат ръкописа си на коректор или пък през програма, преди да публикуват. За редактор да не говорим.
Разбирам, че хуморът ми не Ви е допаднал генерално и това е окей. По принцип някои неща подлежат на пренаписване или друга гледна точка, но когато някой не харесва методите ми като цяло, обикновено го съветвам да си намери друго четиво. На мен също ми се случва да не харесвам определени типове хумор, особено на някои британски автори и да се чудя какво намират хората в тях, при все че целият свят припада по дадения автор.
Вероятно сте наясно, че "пръскането на отрова" не е най-добрият начин да накарате автора да си преосмисли позициите. Един по-подробен коментар с обосновка защо смятате, че нещо не работи, би бил по-полезен. Смятам, обаче, че ако ми връчите такъв, ще се окаже, че нещата, които не работат за Вас, работят за други хора и обратно. Възприемането на литературата, както се оказва, е доста субективно.
Генерализации от сорта на "това не става" и сравненията с автобомил вероятно повишават самочувствието на пишещия ги и разсмиват четящите, но отново, не дават достатъчно храна за размисъл на злочестия автор. В крайна сметка, от тях никой автор не може да си направи извод какво трябва да промени.
Нарочно исках героинята ми да няма особено влияние върху събитията. Все пак, тя е само човек и едва ли би могла да влияе върху безсмъртни свръхестествени същества и техните действия. Виждала съм как и обратният похват работи, когато е използван както трябва, но поради многото му провали, на които съм ставала свидетел, реших че е по-добре така. Предполагам, че се опасявам да не напиша Мери Сю.
Може би наистина злодеите не са въведени по възможно най-добрия начин. Стои малко като отсечено и ако го пишех сега, вероятно щях да избера друг подход. Но предполагам, че исках да се различавам от клишираните начини за въвеждане на злодеи, което накрая доведе до този вариант. Въобще, странната логика често е опит да се избяга от клишето. Или пък наистина си мисля така, знам ли. Ако има два пътя в гората, бих си потърсила трети. По тях и без това много хора вървят.
Предполагам, че също така съм подражавала на "Спечели облог за Сатаната"
на Хайнлайн (който не е подражавал никога на никого, нека пръв хвърли камък). В две трети от книгата не само няма злодей, ами изобщо не е ясно какво се случва. Двама човека биват подлагани на всякакви изпитания, без да има смисъл, причина и начин на противодействие. Всички разкрития са в последната една трета от книгата, където вече започват да хвърчат глави. И отново, нашите герои нищо не могат да направят, защото са само хора.
Все пак съм наясно, че сравненията с Хайнлайн и Шекли могат да бъдат основно в моя вреда. Дори и тези автори обаче имат неща, които не са им се получили. В "Донеси ми главата на принца" например, в един момент логиката тотално се огъва под напора на авторовата нужда да бъде забавно. Забавно е, признавам, но логиката е избягала с писъци и финалът е кьорфишек. Което не ми пречи да съм голям фен на Шекли (по-малко на Зелазни) и на книгата. Хайнлайн също има кьорфишеци - например "Няма да се уплаша от злото" и "Имението на Фарнъм". И те може би си имат фенове, но са с класи под другите му неща.
ОтговорИзтриванеПо въпроса с бг-мама, веган дивотии и прочие, мога да кажа следното. Може би нашето общество (пък и това на запад, доколкото чета) все още не е дозряло дотам, че да възприема положително литературата (пък и филмите), писана от жени и за жени. Такива произведения обикновено са обект на по-голяма критика отколкото, да кажем, някой безмозъчен екшън - еквивалентната литература за мъже. Без да съм зла феминистка, виждам, че този проблем все още съществува. Един от примерите за това е как беше оплюта на световно ниво поредицата "Здрач", въпреки многото си фенове и фенки. (И не, не харесвам "Здрач", просто пример.)
Отделно създаването на женски образ е в пъти по-трудно от създаването на мъжки такъв. Може би, отново, заради по-строгите изиквания на обществото към жените, дори към днешна дата. Не ми се иска обаче да изпадам в политически, социологични и прочие коментари. Просто отбелязвам една проблемна точка в световен мащаб.
Но, както се пееше в съответната песничка, It is a man's world. Затова литературата, написана от мъже и за мъже, е повече или по-малко приета и нормална, а тази от жени и за жени - не. Всеки е чувал термина "чиклит" - "повърхностни четива за женки", както биха ги нарекли някои. Познавам хора, които бутат в тази категория всичко "женско", което не им е допаднало. А някои да е чувал за "гайлит" или нещо подобно? Сигурно има подобен термин, но не е много популярен.
Между другото, съм госпожа само за студентите и учениците си.
Предполагам, че е възможно в един момент някое мое писание да Ви допадне, но не храня особени надежди.
Поздрави, Снежа
Все забравям, че е възможно автор на дадена книга да ми чете тъпотиите. Признавам, че ако пиша, имайки подобно развитие на ум, бих бил по... по-друг някак си :) Благодаря за коментарите, изчетох ги с интерес, много добре написани и структурирани. Просто си личи, че ако вляза в спор с вас ще бъда изяден с парцалите. Ако искате вярвайте, но вече съм забравил що за глупости съм драскал, така че не ми се връзвайте, няма никаква полза. Иначе съм убеден, че някой ден някое ваше писание ще ми хареса. Човек, който умее умно и грамотно да отстоява позиция в някой момент ще блесне, вярвам го. Бъдете здрава :)
ИзтриванеИнтернет дава трибуна на всеки. А и трябва да си призная, че също съм писала негативни мнения за неща, от които има още много какво да се иска. Авторите едва ли са били доволни.
ИзтриванеПризнавам също така, че не ми е съвсем приятно да чета критика за това, което съм писала, но много се старая, ако има валидни аргументи и егото ми го позволява, да си взема поука от написаното.
Хайде, със здраве!
Поздрави, Снежа