Стив Олтън - "Мегалодон"

Джонас Тейлър е бивш дълбоководен водолаз и настоящ палеонтолог, към когото доста хора се обръщат с почтителното професоре. За жалост предната му професия завършва с провал, когато при спускане в марианската падина Джонас вижда нещо чудовищно и си позволява да се паникьоса. Тогава загиват хора. За настоящата му кариера пък не може да се каже, че е в голямо развитие, защото обществото гледа над някои от хипотезите му за праисторическите същества с откровен присмех.
Масао Танака е богаташ, който има големи планове за осъществяване насред Тихия океан. За целта той е спуснал на дъното солидна и сериозна апаратура, която да направи необходимите изчисления. Нещо, още по-солидно и сериозно, обаче успява да повреди  и срути апаратурата. Танака кани Джонас, с когото поддържат добри взаимоотношения, за дълбоководно спускане, за да се установи какво е довело до проблема.
Време е професорът да се завърне към работата, в която в миналото е бил сред най-добрите. Време е да загърби страховете си и най-накрая да се убеди, че преди време просто е халюционирал. Но това, което се спотайва в морските дълбини всъщност е чудовищно огромно, реално и прегладняло.
По книгата на Стив Олтън по-рано през годината излезе и едноименен филм, който не бе нищо особено. За мен романът е по-добрият избор, ако искате да видите на какво е способен озверял и верен на инстинктите си мегалодон. Но истината е, че и четивото не е нещо кой знае какво, като отстъпва с много на „Челюсти” на Питър Бенчли.
Спасителният пояс, който не ми позволи да се потопя в пълната посредственост съществува. И се изразява в две неща - Джонас Тейлър и моментите с мегалодона. Главният персонаж е обрисуван правдоподобно и е образ, който буди симпатия. Миналото е превзело мислите му и тежи на съвестта му. Настоящето не е никак светло, още повече, че и в личен план проблемите са налице. Интересен събеседник е и има какво да каже, като дойде ли време да се действа, той не бяга от отговорност. Мегалодонът пък е главната атракция и може би е нямало друг вариант. Той е ултимативният хищник. Безскрупулен ловец и убиец, който всява смут чрез бързина, размери и кървава ненаситност. Сцените с него са описани повече от ефектно, като почти всички минават директно в графата хорър. Нещо, от което филмовата продукция не съумя да се възползва. Не че се и опитва.
Почти всичко друго обаче бе просто или посредствено или безинтересно. Всички персонажи, освен Джонас, са скучни и просто отбелязват присъствие. Почвата бе подготвена, че на един по-късен етап да имаме на кого да се кефим и кого да ненавиждаме, но той така и не настъпва. Образите си останаха бледи и си спечелиха моята незаинтересованост спрямо съдбите си. Сюжетът е стандартен, без някакви изненади. Дори няма да причисляв екшъна към силните страни на книгата. Такъв присъства и съчетан с доброто темпо на романа ми бе приятен, но той в повечето пъти се случваше в следствие на нелогични постъпки от страна на хората. Само и само, за да го има.
Вижте, имаме огромен звяр на свобода. Същество, което е трябвало да изчезне префи хиляди години, и което застрашава живота, както на останалите морски обитатели, така и на хората. За мен начина за справяне с проблема е ясен. Стив Олтън е решил, че за да стане по-интересно трябва да набута и неправдоподобен конфликт, но аз няма как да се съглася с него.
Любовната история присъства, най-вероятно, защото маркетинг проучването така е казало. Иначе за нея тук място няма. Тя се появява от нищото, насилствена е и не се усеща по никакъв начин.
Ако сте привърженици на екшъна, динамиката, както и на сюжетите с чудовищни същества, то може би ще има за какво да се хванете, че да избегнете участта на удавник. Не търсете обаче някакъв подтекст в случващото се. То е достстъчно буквално и праволинейно, което в някаква степен води до доскучаване.
Лична оценка: 5.4/10

Коментари