Дашиъл Хамет - "Алена жътва"

Доналд Уилсън има нужда от частен детектив. Пращат му такъв от детективско бюро „Континентъл”. Частното ченге пристига в Пърсънвил, родния град на Уилсън, но няма с кого да се срещне. Точно така, човекът в нужда междувременно се е простил с живота си.
За детектива обаче не предстои връщане у дома. Със стокилограмовата му особа се случват неща, които той приема лично. И има кой да посочи като виновник - Пърсънвил. Това е градче, населено от проститутки, бандитчета на дребно, гангстери, контрабандисти и корумпирани ченгета. Всички те са паплач, която трябва да бъде разчистена.
И частното ченге има план. Да насъска всеки срещу всеки. Това е дяволски трудна задача, особено имайки предвид постоянно променящите се правила на играта, както и факта, че никой не може да бъде считан за съюзник. Детективът обаче е твърдо решен да не отстъпва.
„Алена жътва” на Дашиъл Хамет е приятно криминале, което обаче е доста по-слабо от тези на Реймънд Чандлър или Джеймс Хадли Чейс. Личи си, че майсторите в жанра са взимали идеи от него, най-малкото първообразът на частния детектив е доразвит в последствие, но тук нещата стоят някак грубовато и недоизгладени.
Да вземем главния персонаж. Той е човек без име и това няма особено значение. Но е нахакан, приказлив, умерено рисков играч, който по-късно бива превърнат от жанровите класици в цапнат в устата чаровник, когото да харесаш от първа среща.
Същото е и с престъпленията, които изискват мислене, че да бъдат разкрити. В „Алена жътва” всяко по-значимо убийство бива разбулено, а виновникът категорично посочен, в рамките на максимум 15-20 страници. Знаете, че в по-новите криминалета почти винаги имаме едно главно престъпление, което да бъде разкрито в самия край.
Действието изглежда разхвърляно и неподредено, най-вероятно, защото си е такова. Опасност да се привържете към персонажите няма, те все пак са сбирщина от алчни типове, страдащи от остра липса на елементарни морални ценности. С изключение на нашия безименен герой, който обаче, както вече поясних, все още не е извървял пътя до всеобщия любимец. Някъде на първите крачки е.
Смъртта е често срещано явление в този наситен с насилие роман. Ако все пак детайлни сцени с жестокост не ви понасят, ще ви успокоя - такива не присъстват.
И все пак книгата ми хареса умерено, като, разбира се, не мога да кажа, че ме остави с виснало чене. Препоръчвам я на любителите на на гангстерските истории, в които разчистването на сметки става според законите на джунглата. Пък и върви перфектно с качествен алкохол.
Лична оценка: 6.3/10

Коментари