Цитати от поредицата "Вещерът" на Анджей Сапковски

Книгите от поредицата за вещера Гералт от Ривия вече са изчетени и спокойно мога да кажа, че това е една от най-добрите фентъзи серии, на които съм попадал. Събрал съм на едно място някои от най-яките откъси, за да си припомням от време на време насладата, която съм изпитал по време на четенето ѝ. Дано и на вас ви пичини подобни чувства и емоции.
Цитатите не са малко. Не че не можеше и да са десет пъти по толкова, но всяко нещо трябва да е с мярка.

"- Гералт - адвокатът сложи длан върху клепачите си, - какво те спира? Ако искаш да спасиш тази твоя Цири… Струва ми се, че сега не можеш да си позволиш лукса да се държиш презрително. Не, не се изразих добре. Не можеш да си позволиш лукса да презираш презрителното държание. Идва време на презрение, колега вещерю, време на огромно, безкрайно презрение. Трябва да се приспособиш. Това, което ти предлагам, е проста алтернатива. Някой ще умре, за да живее друг. Тази, която обичаш, ще оцелее. Ще умре друга девойка, която не познаваш, която никога не си виждал…"

"Никой не помръдна. Никой не издаде нито звук.
В помещението влезе белокосият.
С едно ловко движение прибра меча, който до момента здраво стискаше, в ножницата. Човекът се приближи към тезгяха, като дори не удостои с поглед лежащия на пода труп. Кръчмарят се присви.
— Лоши хора… — каза хрипливо белокосият. — Лоши хора, обаче умряха. Когато дойде съдебният изпълнител, може да се окаже, че е била определена награда за главите им. Нека постъпят с нея както сметнат за необходимо.
Кръчмарят закима усърдно.
— Може и да се случи съдружници или приятели на тези лоши хора да разпитват за съдбата им — продължи след малко белокосият. — На тях им кажи, че ги е разкъсал Вълка. Белия вълк. И им заръчай често да се оглеждат. Някой ден, когато се обърнат назад, ще видят Вълка."

"— Това е заради магията — заяви убедено трубадурът. — Всичко на Танед е магическо, дори самата скала. А магьосниците не ги е страх от мълнии. Какви ги говоря! Знаеш ли, Барни, че те умеят да ловят мълниите?
— Да бе! Лъжеш, Лютиче.
— Нека гръм ме… — Поетът млъкна, поглеждайки неспокойно небето. — Нека ме клъвне гъска, ако лъжа. Казвам ти, Хофмайер, маговете ловят мълнии. Виждал съм го със собствените си очи. Старият Горазд, онзи, когото по-късно убиха на Соденския хълм, веднъж хвана мълния пред очите ми. Взе една дълга жица, завърза единия й край за върха на кулата, а другия…"

"На живота ми е цел
да те обичам, Етариел.
Позволи ми цветето вълшебно
да запазя като спомен скъпоценен.
Ще ми напомнят винаги за любовта
тези сребърни сълзици, капчици роса.
Този път той чу крачки.
— Лютиче!
— Гералт!
— Да, аз съм. Можеш да спреш да вдигаш шум."

"Гералт не отговори. Върна меча на Золтан.
— Благодаря. Здравата сече.
— Когато е в добри ръце — усмихна се джуджето. — Чувал съм истории за вещери, но да повалиш осмина за две минути…
— Няма с какво да се гордея. Те не умееха да се бранят."

"Един от конниците рязко вдигна арбалета си, целейки се в Лютичето. Но Гералт вече държеше в ръцете си меча, изхвърлен от фургона на хевкара. Той хвана оръжието за средата на острието и го хвърли като копие. Стрелецът, с пробито тяло, се стовари от коня, все още с израз на безкрайно изумление върху лицето.
— Бягай, Лютиче!
Лютичето подскочи към Пегас и с див скок се озова върху седлото. Но скокът се оказа прекалено див, а поетът — недостатъчно ловък. Той не успя да се задържи горе и се стовари на земята от другата страна на коня. Това му спаси живота — острието на меча на нападналия го конник разсече въздуха над ушите на Пегас. Скопецът се изплаши и се вдигна на задните си крака, събаряйки нападателя от коня му."

"Пленникът мълчеше. Сега, пъхнат в дървения сандък и завързан, той изглеждаше още по-жалък и беззащитен, отколкото на Танед, а там Гералт го беше видял на колене, в локва кръв, ранен, треперещ от страх. А и сега изглеждаше доста по-млад. Вещерът не би му дал повече от двайсет и пет години.
— Подарих ти живота на острова — добави Гералт. — Подарявам ти го и сега. Но за последен път. При следващата ни среща ще те заколя като куче. Запомни това. Ако ти се прииска да уговориш хората си да ни преследват, вземи ковчега със себе си. Ще имаш нужда от него. Да вървим, Лютиче."

"Зад тях с бучене, грохот и рев се сблъскаха двете армии. Но въпреки кипящата битка, нилфгардските преследвачи не бяха забравили за бегълците. Право към тях се носеха в галоп трима ездачи.
Вещерът скочи на крака, чувствайки надигащата се в него вълна от студена ярост и омраза. Скочи към преследвачите си, отвличайки вниманието им от Лютичето. Не, той не искаше да се жертва заради приятеля си. Искаше да убива.
Яздещият най-отпред конник налетя върху него с вдигната брадва, но нямаше как да знае, че пред него стои вещер. Гералт с лекота избегна удара, хвана навелия се на седлото нилфгардец за наметалото, с пръстите на другата ръга сграбчи широкия колан, с рязко движение свали конника от седлото, притисна го към земята и едва в този момент съобрази, че няма оръжие. Тогава хвана поваления войник за гърлото, но не можеше да го удуши — пречеше му желязната яка. Нилфгардецът се дръпна, удари го с желязната си ръкавица, разкървави веждата му. Вещерът го притисна с цялото си тяло, напипа върху колана на противника си къса кама и я измъкна от ножницата. Войникът усети това и закрещя. Гералт отблъсна продължаващата да го удря ръка със сребърен скорпион на ръкава и замахна с камата.
Нилфгардецът изпищя.
Гералт заби камата в отворената му уста. До самата ръкохватка. Когато скочи на крака, видя трупове, коне без ездачи и отдалечаващи се към продължаващата битка група конници. Цинтрийците от лагера бяха съсекли нилфгардските преследвачи, и дори не бяха забелязали в мрака на ниските борчета поета и сражаващата се двойка.
— Лютиче! Къде те улучиха? Къде е стрелата?"

"— Лютиче! Привържи си по-добре този твой тубус! Ще бъде наистина жалко, ако половин век поезия се изтръгне и се изгуби сред папратите.
— Не се притеснявай! Няма да се изгуби! Няма да й позволя да се изтръгне. И на всеки, на който му хрумне да ми изтръгне тубуса, ще му се наложи да мине през трупа ми. Мога ли да те попитам, Гералт, каква е причината за този твой бисерен смях? Нека да отгатна… Вроден кретенизъм?"

"— Повтарям, Цири не е в Нилфгард. А какво смята да прави моят вещер, както го нарече ти, не знам. Но той… Крах, за никого не е тайна, че аз… му симпатизирам. Но знам, че той няма да спаси Цири, нищо няма да постигне. Познавам го. Той ще се разхленчи, ще се обърка, ще започне да философства и да оплаква съдбата си. После ще излее гнева си, размахвайки меча си наляво и надясно, убивайки когото му падне. После, за да изкупи стореното, ще извърши нещо благородно, но безсмислено. И в края на краищата ще бъде убит по най-глупав начин, без повод, най-вероятно от удар в гърба…
— Разправят… — бързо вметна Крах, уплашен от зловещо изменилия се, странно вибриращ глас на магьосницата. — Разправят, че Цири му е предопределена. Сам видях тогава, в Цинтра, по време на годежа на Павета…"

"- Не - каза той най-накрая. - Не сте арестувани. Нямам заповед за арест. Ако имах такава заповед, щях да ви помоля да ни последвате по различен начин, уважаеми господине. По съвсем различен начин.
Гералт намести ремъка на меча доста демонстративно.
- А аз щях да ви отговоря по съвсем различен начин - изрече той студено."

"— Първо — наду се Лютичето, — дори простак като теб би трябвало да е чувал за морганатичните бракове. Да ти приведа ли пример от древната и най-новата история? Второ, сигурно това ще те учуди, но аз съвсем не съм от простолюдието. Моят род, Дьо Летенхоф, произлиза от…
— Слушам те — прекъсна го отново Гералт, вече започващ да се нервира — и се изумявам. Нима това е моят приятел Лютичето? Нима наистина приятелят ми Лютичето си е изгубил ума? Нима Лютичето, когото познавам като реалист, сега изведнъж е потънал в света на илюзиите? Отвори си очите, малоумнико!
— Аха — изрече бавно Лютичето, стискайки устните си. — Каква интересна смяна на ролите. Аз съм слепец, а ти изведнъж стана внимателен и съобразителен наблюдател. Обикновено е обратното. И интересно какво от очевидните за теб неща не забелязвам? За кое според теб трябва да си отворя очите?
— Ако не за друго — процеди вещерът, — то поне за това, че твоята принцеса е капризно дете, от което е израснал арогантен клоун. Това, че те е допуснала до прелестите си, увлечена от новото, не означава, че няма да те изрита веднага щом се появи нов трубадур с нов и по-увлекателен репертоар.
— Думите ти са невероятно долни и вулгарни. Надявам се, че осъзнаваш това?
— Осъзнавам липсата на съзнание у теб. Ти си се побъркал, Лютиче.
Поетът мълчеше, поглаждайки грифа на лютнята."

"- Злото, с което се борех - повтори вещерът, - беше породено от действията на Хаоса, стремящ се да наруши Реда. Защото там, където се шири Злото, не може да се възцари Редът; всичко изградено от Реда, ще рухне, няма да устои. Огънят на мъдростта и пламъкът на надеждата, вместо да пламнат, ще угаснат. Ще се спусне мрак. И в мрака ще има зъби, кости и кръв."

"Ярпен мълча дълго, гледайки вещера изпод гъстите си вежди.
- Прогресът е като стадо свине - каза той най-накрая. - Така трябва да се гледа на него и така трябва да се оценява. Като стадо свине, бродещи из кочината и двора. Фактът на съществуването на стадото носи изгода на селското стопанство. Има джолани, има салам, има сланина, има пача. Накратко - има полза. А на всички им се повръща, защото навсякъде е пълно с лайна."

"Вещерът въздъхна. Случвало му се беше неведнъж и два пъти да вижда резултатите от действието на безопасните телепорти, беше участвал в сортирането на останките на хора, използвали телепорти. Затова беше наясно, че приказките за безопасните телепортали са подобни на твърденията: моето куче не хапе, моят син е добро дете, този бигос е пресен, ще ти върна парите най-късно вдругиден, нощувах у една приятелка, сърцето ми е изпълнено с любов към родината и... отговори на няколко въпроса и веднага ще те пуснем."

"- Гералт от Ривия - каза той най-накрая. - Унищожител на чудовища и свръхестествени същества. Унищожител, бих казал, легендарен. Бих казал така, ако вярвах в легенди. И къде са вашите знаменити вещерски мечове? Нещо не ги виждам.
- Нищо чудно, че не ги виждаш - каза Гералт. - Защото те са невидими.Какво, не си ли слушал легендите за вещерските мечове? Непосветените не могат да ги виждат. Те се появяват, когато изрека заклинание.Когато възникне необходимост. Ако възникне. Защото мога да се оправям доста добре и без мечове."

Направо отново да му се дочете поредицата на човек. Нали, приятели?

Коментари