"Измислен Свят" обаче е сред добрите неща на Снайдер! Останах приятно изненадан и определено не очаквах да видя това, което ми бе поднесено. Сюжетът ни запознава набързо с трагично стеклите се обстоятелства, при които вторият баща на Бейбидол я набутва в лудница. Там естествено най-лошото за нея тепърва предстои и опряна до стената, нашата героиня си измисля алтернативна реалност, в която прави план за бягство и заедно с няколко момичета от медхауса прилага изпълнението му.
Зак представя продукта си в типичния за него визуално изумителен и спиращ дъха стил. Откъм визия "Sucker Punch" е страхотен. Всяка критика към начина, по който изглежда филмът би била неоснователна. Всяка похвала - недостатъчна. Толкова много идеи и толкова много сполучливи решения по създаването на измисления свят, че крайният резултат е едно голямо великолепие! Не всеки ден може да се гледа толкова мащабен проект, като лично аз мога да сравня измисления свят, в който бяга от реалността Бейбидол със света на Аватар, който ни представи Джеймс Камерън. Може да се направи сравнение и с "Генезис", където се изгубихме из баталните сънища на Кристофър Нолан, но за разлика от него, който като визия бе едно сиво петно, а като сценарий бе набеден за "велик", то тук разглежданата лента е поне няколко пъти по-интересна и със сигурност по-увлекателна. Докато най-интересен при "Генезис" си остава фактът, че независимо дали го гледаш веднъж или 100 пъти, все нищо няма да си разбрал.
Сравняват "Измислен Сват" с компютърни игри - приличал на такива. Не знам, не играя игрички, но щом казват, значи е така. Сравняват го със "Скот Пилгрим срещу Света", който е много добър, но до продукцията на Снайдер стои просто като едно приятно филмче.
Друг плюс на лентата, а тя не страда от липса на такива, е прецизно "пипнатия" екшън.
Дракони, зомбясали военни немци, гигантски статуи нинджи, роботи, ръкопашен бой и престрелки - патакламата е голяма, а зрелището - занимателно.
Въпреки че актьорската игра не е брилянтна, тя също не може да се определи като слабо звено във филма. Ако трябва да я опиша с една дума, то тя би била прилична. Емили Браунинг, която влиза в ролята на Бейбидол е направо прекрасна. Страхотни са и актрисите Джена Малоун и Аби Корниш, които играят сестри, едната от които първа се сприятелява с Бейбидол и се навива лесно да осъществят плана за бягство, а другата е реалистката, за която въпросният план е лудост. По-слаби са изпълненията на Ванеса Хъджънс и Джейми Чънг, чийто образи са доста безлични, но общото между петте героини е, че несъмнено изглеждат жестоко.
Но освен тези ослепителни мацки, лентата може да се похвали и с доста други запомнящи се образи, които с пълна сила помагат за изграждането на автентичната атмосфера. Най-силна роля за мен прави Карла Гуджино. Напълно съм се убедил, че тази жена може да играе всичко и изглежда еднакво убедително, както в тъпите, така и в добрите филми, като този. Оскар Айзък също е на ниво. Тук го виждаме като надзирателя на лудницата. Деам - всеки път когато се развикаше и ставаше агресивен, чак аз настръхвах. Ужасно реален и заплашителен тон. Други интересни персонажи са мазния готвач, бащата на Бейбидол, както дори и кмета с драгоценната запалка. А участието на Скот Глен беше точно на място.
Саундтракът е изкъртващо смазващ. Направо ме разсипа. Толкова здраво ме раздруса, че чак ми изпопадаха пломбите.
Наистина сюжетът е далеч от перфектен, но пък от друга страна, когато човек иска да търси кусури на нещо винаги ще намери, само че на мен не ми се издребнява. Истината е, че филмът е достатъчно добър и доказателство за това е добре застъпеният драматичен елемент. Защото в края на лентата на мен ми пукаше каква ще е съдбата на героините.
Лична оценка: 7/10.
Коментари
Публикуване на коментар