Най-добрите рап албуми за 2018-та

Някои основни правила, за да харесам албум и да го призная за такъв:
- да има поне 14 трака;
- да е с продължителност поне около 50 минути;
- всичко да не се върти около 2-3 сингъла, а другото да е колкото да се запълва времето.
Откачам като видя тава с 10 парчета и времетраене 32 минути примерно. Навремето родните чалгаджийки издаваха такива продукти.
Иначе кое прави следващите няколко албума най-добри в очите ми? Успях да ги изслушам целите. Някои по няколко пъти. Но определено са добре окомплектовани и звучат като нещо мислено и старателно подготвяно. Всичко останало си е субективно и не мога да налагам мнение.

Започваме с E-40 and B-Legit, които изненадват много приятно с Connected and Respected.

Попийте малко от житейските им уроци.

Rolling Papers е от нещата на Wiz Khalifa, които много харесвам. За разлика от всичко друго. Втората част е подобаващо добра и заслужава да бъде преслушана.

Вземете нещо новичко и свежо.

Друсаницата е отново на мода с Meth Lab Season 2: The Lithium. Голям е Method Man, мисля ще ви е лесно да се съгласите.

Ето нещо за поддръжка на вътрешното горене.

Разбрах кой е Anderson Paak с излизането на албума Compton на легендарния Dr. Dre. Oxnard е тава, която излиза изпод шапката на Aftermath и трябва да бъде чута!

Не се свенете, разкършете се малко!

Royce da 5'9'' е солиден с Book of Ryan.

Колабото Caterpilar с Eminem действително е много силно.

Jay Rock го следя още от Follow Me Home, който е и най-добрият му албум засега. Но Redemtion също никак не лъже.

Заповядайте една пръчка, предизвикваща УАУ ефект!

T.I. няма умора. Десетият му солов албум Dime Trap отново влиза мазно.

Надънете яко Wraith!

Без да ми е любимец, харесвам цялата Carter серия на lil Wayne. Tha Carter V без да блести, се отличава с постоянство във високото качество на почти всички тракове. А те са си бая.

Как сте в коленете?

Bun B изскача с Return of the Trill. И добре, че го прави, защото имахме нужда от този тежък звук.

Доброто лесно се разпознава.

Tech N9ne е сред много продуктивните изпълнители и може би поради това не винаги му се получават нещата. Тук случаят не е такъв и слушането на Planet доставя удоволствие.

Habanero задава чудесно начало на много добрия албум.

Daz Dillinger е много от отдавна в играта. Двойният му албум Dazamataz се слуша многократно и все с голям кеф.

А закъде сме без якото West Coast звучене? Питам ви.

Ice Cube не трябва да бъде коментиран изобщо. Навремето му бях изкупил всичките албуми на касетки. Everythang's Corrupt още от излизането му не спирам да го слушам. От началото до края - олицетворение на съвършенство!

Good Cop Bad Cop е егати и резачката, честно!

Та това са албумите, които според мен заслужават да бъдат споменати. Много ми се искаше да включа The Pimp Tape на Too Short, но там останах доста разочарован. Eminem пък доста ме издразни с последния си "албум", където реши да се прави на мъж буквално на децата. Ама и той си намери майстора, след като Machine Gun Kelly му игра няколко лопати в главата.
Като най-голяма липса за 2018-та усетих отсъствието на Rick Ross. Не че нещо, ама без него не е същото.