Faces in the Crowd (2011)

Днес ще ви занимая с едно заглавие, привлякло неудържимо вниманието ми още на ниво постер. Знаете ли защо? Защото от обложката ме зяпаше мъжката мутра на Мила Йовович. Та кой по дяволите следи отблизо окаяната кариера на тази женица, че да знае за съществуването на филм с мистериозното заглавие "Лица в Тълпата"? Очевидно е обаче, че аз знам, за което дълбоко съжалявам.
Из града вилнее сериен убиец. Още прякора му издава, че тук ще има нещо гнило, защото се зове Плачльото. Стилът му на работа е изключително прецизен и лишен от простотии - първо убива чрез прерязване на вратлето, след това изнасилва жертвата, докато е още топла и докато извършва тази занимателна дейност плаче. Състрадателен тип, мога да заключа аз.
Ана Марчънт би трябвало да е красива млада жена, подчертавам дебело би трябвало, понеже така е трябвало да бъде поне на хартия, но във филма са кастнали неориентираното създание Мила Йовович, така че Ана Марчънт не е толкова красива, но пък е сравнително млада. Та тая мадама попада не на място в най-неподходящото възможно време. На разходка по тъмно и сама, тя се натъква на поредното убийство на Плачливия. Оня хапльо я усеща и хуква да я гони. При последвалата борба мъжкараната Ана пада от мост и си шибва яко главата. За жалост не умира, а се събужда малко по-късно в болница с поставена диагноза "простапрогнозия", или май не беше тъй, а? Говорим за шантаво заболяване, изразяващо се в неразпознаването на лица. Лицева слепота или някакъв подобен шит. И въпреки, че вече веднъж Ана е видяла убиеца, тя вече се намира в свят, в който всеки и е непознат. Кофти тръпка.
Предполагам какво всъщност се е случило. Някой нехранимайко бая е цъкал из интернет и случайно се е натъкнал на инфо за това болестно състояние и в миг на гениален проблясък се е плеснал по челото, мислейки си, че от цялата тая история би излязъл напрегнат трилър. Не знам дали тази "простатнапаранозия" съществува изобщо, понеже лентата претендира за медицински коректна информация, но филмът е излязъл под формата на една от уродливите рожби на киноизкуството. Отвсякъде лъха на спарени т***ци, а нивото му на долнопробност е неописуемо.
Както разбрахме в главната роля е налаганата, като едва ли не секс символ пишман актриса Мила Йовович. Виж, едно е да играеш в безмозъчни филми като сериала "Заразно Зло" или "Тримата Издухари", съвсем друго в трилъри, в които се изискват умения. За жалост милата Мила клечка за г*за си не може да издялка, камо ли да пресъздаде драматичен образ, така че получилият се краен резултат от нейните напъни вони, та чак кисели на очите. Преиграване и заучени глуповати физиономии будят у клетия зрител чувство на жалост и състрадание. Наистина бих предпочел да гръмна тази съмнителна красавица и доказано слаба актриса, вместо да я гледам как се мъчи. С Мила Йовович започвам и с нея завършвам да изреждам хората, заслужаващи да бъдат споменати, защото всички останали са недодялани аматьори, с още по-слаби изпълнения.
Режисьор на лентата е топ кретена с мега гейското име Жулиен Маня, ако някой изобщо се интересува от подобна информация, представляваща загуба на време. Ако зависеше от мен, то аз бих заключил този идиот в някой остро миризлив кенеф и бих го оставил да вие като чакал, докато не подпише документ, че повече няма да си пъха гагата в киното.
В тази продукция всичко е фатално сбъркано - главната актриса не е красива, както е трябвало да бъде, серийният убиец не буди страх, а по-скоро думичка римуваща се на страх (сетете се сами), а режисьорът е деградирала мижитурка. Може би от филма е имало как да излезе нещо свястно, но той ни е представен по изключително сух, постен и първичен начин, с нищо не оправдаващ жанровото определение трилър.
Твърде пестелив откъм идеи, но прекалено щедър на клишета. Това, драги читатели, представлява "Л**на в Тълпата". А ако има нещо, което да мразя повече от това краят на филм да е по-зле от цялата останала част, то това е филм, в който във финалната сцена докатато килъра гони невинната жертва непрестанно говори. И обикновено ръси бисери от сорта на "живота ми е труден, сега ще си го получиш", или пък разяснява своите си възгледи, което във всички случаи е адски досадно. Изненада! И двата елемента присъстват в това глупаво филмово предложение. Кой ли изобщо се е бръкнал да осигури бюджета му, колкото и невзрачен да е той, при положение, че е твърде непрактично да се харчи за нещо, което едва ли ще бъде нужно някога на някого.
Лична оценка: 1/10.