Avengers: Infinity War (2018)

"Отмъстителите: Война без край" е чудовищно добър комиксов филм и всеки, който следи по някакъв начин развитието на супер-героите от Марвел вселената, би следвало да се замъкне до най-близкия IMAX и да го гледа. Няма да се хабя да пиша много - от това няма абсолютно никакъв смисъл. Филмът е създаден с изключителна любов към жанра от фенове, каквито сигурен съм са братята Русо, и за всеобща радост е адресиран към феновете.
Заплахата за Отмъстителите този път е задушаващо тревожна - иде могъщият Танос. Целта му е да събере камъните на безкрайността, с които да стане на практика непобедим. Вселената, такава каквато я знаем, е заплашена от опустошение.
Железният човек, Човекът-паяк, Бойната машина, Капитан Амарика, Соколът, Черната вдовица, Пазителите на галактиката, Черната Пантера, Зимният войник, Брус Банър, Тор, Алената вещица, Вижън, Доктор Стрейндж - по всичко изглежда нашите не са готови. Повечето пръснати, някои дори незнаещи за съществуването на други, те трябва да действат светкавично.
Филмът започва директно. Без уговорки, без опити за скалъпване на история, без излишно разтакаване. Точно както трябва, все пак всички на екрана ги знаем кои са и всичко друго би било пълнеж. С това искам да кажа, че заглавието представлява динамичен, изпълнен с напрежение, схватки и майтапи комиксов блокбастър, който със сигурност е може би най-епичното кино преживяване, което можете да си подарите.
Всеки един от изброените персонажи вече е развит. Знаем какво може, какво иска, какво прави и защо го прави. Режисьорите запазват идентичността на абсолютно всички, а това смея да кажа, е сред най-силните страни на филма. Всеки е такъв, какъвто го знаем от собствените му филми и това е един своеобразен триумф. Факт, който говори много, но най-вече, че всичко в тази вселена досега, с изключение на няколко грешни стъпки, е обмисляно внимателно и е планирано до най-дребничкия детайл. Казано в тази връзка, между другото, няма как да не се кефя, че Тор си е Тор от тройката, но още по-добър. А появата на Пазителите на Галактиката се случва в синхрон с песен. От техните, дето звучат в техните си филми. Влудяващо яко е.
Хуморът работи на неприлично високо ниво. На фона на драматичните събития, тук може да се каже, че имаме най-забавният марвелски филм въобще. Лаф след лаф - всеки на място и с изключителен тайминг. Получаваме най-доброто от всеки познат ни персонаж. Усилията в тази насока не са щадени, а резултатът е впечатляващ. Айде, да кажем, че два три лафа не се получиха, но това е бял кахър. Капитан Америка пък изобщо не се пъне да е забавен, той е най-сериозният образ в заглавието и така трябва.
Визията, специалните ефекти и мелетата са на най-високо възможно ниво. Има сцени, които човек да си превърта до откат и все да им се кефи. Саундтракът върши работата си и спомага с пълна сила за епичността, която ни залива, потапя и чак дави. Просто е безумно, колко добре работят тези елементи.
Злодеят е повече от запомнящ се. Танос - мощен, брутален, ефективен, интелигентен, човечен... Това е изрод с мотивация. Враг, който респектира. Всява страх само с име. А появи ли се - тогава доста често вече е късно. Жестоко попадение и брилянтна игра на Джош Бролин.
Мисля, че бях достатъчно ясен - "Avengers: Infinity War" си струваше чакането. В него има всичко, което всеки фен на комиксови филми е желал, че и отгоре. Хумор, драма, любими персонажи, извънземни ефекти, смърт. Диалозите къртят плочки. Музиката изправя косъма. Злодеят обърква... в смисъл да го мразя ли или да му съчувствам? Това е филм, който вълнува. Който след завършека си те кара да си задаваш въпроси. Да спекулираш. Да се ядосваш. Това е филмът, който нямате право да не гледате. Просто нямате!
Лична оценка: 9/10

Коментари