Дори не съм сигурен дали тогава романът би предложил същото съдържание. Може би при различните хора произведението предоставя различна история. Допускам, че е възможно и дори да не се казва по този начин. А, нека все пак стигнем до крайност, най-вероятно в някое паралелно измерение "Домът на боговете" би представлявал празни листи хартия, на които бихте могли да напишете ваша си история. Или пък да рисувате, ако това умеете...
Но това са само предположения. В познатата ни вселена, в измерението, в което вие съществувате и преглеждате тази публикация, в този конкретен блог, ще откриете мнението ми за книгата, каквато аз я открих или пък каквато тя ми се представи. Но не залагайте на това.
"Извинение скойтем на фарашина не прави."
Стара извънземна поговорка. Непреводима.
Та водещият не особено задъхан и разнообразен начин на живот Артър Фен, разбира, че има фен. Едничък, някой си Аводар, но достатъчен да преобърне живота му наопаки и то около пет пъти. Неговият фен му прави подарък, за който докторът по сравнителна митология смята, че е прекрасен.
Късметът на Артър не спира дотук, защото скоро разбира, че се сдобива с прилична сума пари, понеже е посочен като наследник в завещание. И когато неговият приятел Сами, млад и надъхан брокер, му обещава, че ако купи еди кои си акции, парите му ще се увеличат десетократно, то нашият учен, вярващ безусловно в това, че добрият му късмет ще продължи, го послушва и това се оказва доста глупава постъпка, както почти веднага става ясно.
В новостздадената ситуация Артър се оказва затънал с двата крака в проблеми от едно такова невъзможно естество. Начин да се избави от тях има, но надали съдбата ще е благосклонна, а никой човек на планетата, и то на сто процента, не е способен да окаже помощ, след която събитията да се развият благоприятно за засегнатия. Но щом няма да се търси помощ от човек, то може би все ще има някой бог, който да помогне. И това приятели е само малкото, незначително и почти нищожно начало на приключения, които убеден съм, ще надхвърлят и най-смелите ви представи.
Робърт Шекли е съумял някак да съчетае несъотвестващото. Историята му е лична, но докато тя самата го иска. Само щом и скимне и веднага се превръща в широкообхватна.
Разделил е книгата си на части, като първа строго ни запознава с решенията и съпътстващите ги несполуки на Артър Фен. Втора част е втора, понеже е поставена пред първа, и склонен съм да вярвам, няма друга определена функция, освен очевидната - да бута историята напред. Но тя можеше, за частта думам, да бъде поставена и по-нататък, като тогава, естествено, трудно би могла да бъде наречена втора. Същото важи и за останалите шест части. Ако изобщо 6 + 2 все още е 8.
Книгата е повърхностна и плоска, но до момента, в който прозрете смайващата истина - тя всъщнист е уникално дълбоко и филисофско творение, предлагащо истини за живота, до които никой мъдрец, бродил по земята, из открития космос или пък сред чужди измерения, все още не е достигнал. Тя е напредничава и изпреварила времето си, но по един остарял, вехт начин. Тя отдава почит на историята и същевременно с това я пренебрегва жестоко и обидно.
"Когато човек има проблеми, той се съветва с някой бог. Когато някой бог си има главоболия, той се съветва с човек. Така си е открай време. Всеки приписва на другия мъдрост, която сам не притежава. И - ама че странно място е Вселената - всеки често успява да даде на другия съвет как най-добре да действа."
В нея няма главни герои. Няма и второстепенни. Персонажите просто съществуват и правят неща. Някои решават проблеми, други задълбават в тях, трети помагат, четвърти пречат. Някои участват от самото начало, та чак до самия край. Други се показват в началото, но после биват позабравени. Още по-други пък изскачат към самия край, като важността им за историята не губи тежест от това. Някои пък за жалост така и не се появяват въобще. Тях си ги измислете.
Мъдра книга е това, особено като изключим някои от откровените и простотийки. Лека за четене фантастика, с комедиен привкус, която оставя усещане за тежка трагедия, притежаваща силата да ви обезводни. Всичко в нея е безупречно подредено, но хаосът струящ от страниците все пак е очевиден.
Книга с характер, книга с поведение, книга със саундтрак! Писана с план, но някак безпричинно. Шумен роман, в който единствено тишината е способна да надвие какафонията. Оригинално творение, което ще надмине всичките ви очаквания, па макар и да не е точно това, което очаквате.
Това е история за богове. И приключение на хора. И космическа опера с извънземни. Безумие, което ако се запознае с вас, ще оцените като напълно нормално и интелигентно. Форма, която да оприличите на нещо, но в същото време да не може да кажете какво, защото е неописуема. И като теглим чертата, странноста е напълно развита и се перчи със своя хоризонт на събитията.
Лична оценка: 7.2/10
Но това са само предположения. В познатата ни вселена, в измерението, в което вие съществувате и преглеждате тази публикация, в този конкретен блог, ще откриете мнението ми за книгата, каквато аз я открих или пък каквато тя ми се представи. Но не залагайте на това.
"Извинение скойтем на фарашина не прави."
Стара извънземна поговорка. Непреводима.
Та водещият не особено задъхан и разнообразен начин на живот Артър Фен, разбира, че има фен. Едничък, някой си Аводар, но достатъчен да преобърне живота му наопаки и то около пет пъти. Неговият фен му прави подарък, за който докторът по сравнителна митология смята, че е прекрасен.
Късметът на Артър не спира дотук, защото скоро разбира, че се сдобива с прилична сума пари, понеже е посочен като наследник в завещание. И когато неговият приятел Сами, млад и надъхан брокер, му обещава, че ако купи еди кои си акции, парите му ще се увеличат десетократно, то нашият учен, вярващ безусловно в това, че добрият му късмет ще продължи, го послушва и това се оказва доста глупава постъпка, както почти веднага става ясно.
В новостздадената ситуация Артър се оказва затънал с двата крака в проблеми от едно такова невъзможно естество. Начин да се избави от тях има, но надали съдбата ще е благосклонна, а никой човек на планетата, и то на сто процента, не е способен да окаже помощ, след която събитията да се развият благоприятно за засегнатия. Но щом няма да се търси помощ от човек, то може би все ще има някой бог, който да помогне. И това приятели е само малкото, незначително и почти нищожно начало на приключения, които убеден съм, ще надхвърлят и най-смелите ви представи.
Разделил е книгата си на части, като първа строго ни запознава с решенията и съпътстващите ги несполуки на Артър Фен. Втора част е втора, понеже е поставена пред първа, и склонен съм да вярвам, няма друга определена функция, освен очевидната - да бута историята напред. Но тя можеше, за частта думам, да бъде поставена и по-нататък, като тогава, естествено, трудно би могла да бъде наречена втора. Същото важи и за останалите шест части. Ако изобщо 6 + 2 все още е 8.
Книгата е повърхностна и плоска, но до момента, в който прозрете смайващата истина - тя всъщнист е уникално дълбоко и филисофско творение, предлагащо истини за живота, до които никой мъдрец, бродил по земята, из открития космос или пък сред чужди измерения, все още не е достигнал. Тя е напредничава и изпреварила времето си, но по един остарял, вехт начин. Тя отдава почит на историята и същевременно с това я пренебрегва жестоко и обидно.
"Когато човек има проблеми, той се съветва с някой бог. Когато някой бог си има главоболия, той се съветва с човек. Така си е открай време. Всеки приписва на другия мъдрост, която сам не притежава. И - ама че странно място е Вселената - всеки често успява да даде на другия съвет как най-добре да действа."
В нея няма главни герои. Няма и второстепенни. Персонажите просто съществуват и правят неща. Някои решават проблеми, други задълбават в тях, трети помагат, четвърти пречат. Някои участват от самото начало, та чак до самия край. Други се показват в началото, но после биват позабравени. Още по-други пък изскачат към самия край, като важността им за историята не губи тежест от това. Някои пък за жалост така и не се появяват въобще. Тях си ги измислете.
Мъдра книга е това, особено като изключим някои от откровените и простотийки. Лека за четене фантастика, с комедиен привкус, която оставя усещане за тежка трагедия, притежаваща силата да ви обезводни. Всичко в нея е безупречно подредено, но хаосът струящ от страниците все пак е очевиден.
Книга с характер, книга с поведение, книга със саундтрак! Писана с план, но някак безпричинно. Шумен роман, в който единствено тишината е способна да надвие какафонията. Оригинално творение, което ще надмине всичките ви очаквания, па макар и да не е точно това, което очаквате.
Това е история за богове. И приключение на хора. И космическа опера с извънземни. Безумие, което ако се запознае с вас, ще оцените като напълно нормално и интелигентно. Форма, която да оприличите на нещо, но в същото време да не може да кажете какво, защото е неописуема. И като теглим чертата, странноста е напълно развита и се перчи със своя хоризонт на събитията.
Лична оценка: 7.2/10
Коментари
Публикуване на коментар