Въпреки, че е роман за зомбита, творбата не е хорър. Въпреки лековатия и на места неуспешно шеговит тон, това не е и комедия. И не се чудете или вайкайте, всичко е от просто по-просто, "Топли тела" е поредната романтична, любовна истирия, с опит да ни бъде представена свръх оригинално, а всъщност блудкава до безумие и дори гнусна. Не, не заради населяващите я мъртви, а поради обилната заливка от сополи и лиги, която я натиска отгоре.
Разказвач на историята и съответно неин главен персонаж е "Р" или още познат като Ар, който е не баш средностатистическо зомби. Неживият няма спомени за миналото, но може, макар и на ниско ниво, да разсъждава и да провежда разговор. Останалите му занимания са стандартни и включват безцелно влачене, придружено с леко клатушкане, стенене и пъшкане и да не забравяме ловувнето с цел сдобиване с храна. Както знаете менюто на зомбитата не е особено разнообразно или пък балансирано и включва най-вече живо човешко месо, естествено, от живи хора.
"Единственият звук на покрива идва от вятъра, развяващ разкъсаните останки от щатския и националния флаг."
Фейспалм.
При поредна ловна експедицийка, хайката на Р се натъква на неопитни в оцеляването тийнейджъри, които общо взето са лесна плячка. Нашето зомби пък убива младеж, който се оказва освен супер витаминозен, също така и притежател на мега сочен на спомени мозък.
При яденето на сивото вещество Р се сдобива с откъслечните спомени на жертвата. По-този начин дори разбира коя е била възлюбената на вече почти изядения момък. Това е наличната в момента в сградата, където младежите се укриват, красавица Джули. Крехкото парче пилешко филе прави стрхотно впечатление на объркания нежив, който я похищава с най-искрени намерения да я пази.
"Единственият звук на покрива идва от вятъра, развяващ разкъсаните останки от щатския и националния флаг."
Фейспалм.
При поредна ловна експедицийка, хайката на Р се натъква на неопитни в оцеляването тийнейджъри, които общо взето са лесна плячка. Нашето зомби пък убива младеж, който се оказва освен супер витаминозен, също така и притежател на мега сочен на спомени мозък.
При яденето на сивото вещество Р се сдобива с откъслечните спомени на жертвата. По-този начин дори разбира коя е била възлюбената на вече почти изядения момък. Това е наличната в момента в сградата, където младежите се укриват, красавица Джули. Крехкото парче пилешко филе прави стрхотно впечатление на объркания нежив, който я похищава с най-искрени намерения да я пази.
Стилът на автора успя да влоши хранисмилането ми без проблем. Опитите за възишено-метафорична проза, особено във втората част на книгата, са нищо друго освен претенциозен кич.
Образите са слаба ракия, като дори Ар не успя да ми стане симпатичен до самия край. Може би единствено Джули донякъде е удпешен персонаж, но разбирайте като за ниските стандарти на книгата.
Това произведение би работило единствено ако бе гарнирано с много шеги и естествен хумор. Такъв не присъства, а след средата Айзък Мериън допуска и грубата грешка да ни представя събитията в доста по-сериозен тон. Най-голямата издънка на "Топли тела" обаче е опита да се извиси като модерна класика, конкуренция едва ли не на истинската такава "Красавицата и звяра". Това в случая е чудовищно светотатство.
Лична оценка: 2.8/10
Образите са слаба ракия, като дори Ар не успя да ми стане симпатичен до самия край. Може би единствено Джули донякъде е удпешен персонаж, но разбирайте като за ниските стандарти на книгата.
Това произведение би работило единствено ако бе гарнирано с много шеги и естествен хумор. Такъв не присъства, а след средата Айзък Мериън допуска и грубата грешка да ни представя събитията в доста по-сериозен тон. Най-голямата издънка на "Топли тела" обаче е опита да се извиси като модерна класика, конкуренция едва ли не на истинската такава "Красавицата и звяра". Това в случая е чудовищно светотатство.
Лична оценка: 2.8/10
Коментари
Публикуване на коментар