Робърт Шекли - "Измеренията на чудесата"

Така се случи, че последно чета все сериозни трилъри, хорър, криминалета и фентъзи романи и ми се прииска нещо по-леко, което просто да ме забавлява. Малката по обем книга "Измеренията на чудесата" на Робърт Шекли успя да го стори с лекота.
Смях, веселие, приповдигнато настроение - това са ползите от романа. В него се съдържа всичко - има я даже истината за вселената. Едновременно с това вътре няма нищо - празнословия и абсурди, които се прескачат. Ама какъф кеф само доставят!

Томас Кармоди е обикновен жител на планетата Земя. Може би малко по-меланхоличен, малко по-объркан и не чак толкова решителен, но нито ще е първият, нито последният от този тип, така че баш си е обикновен.
След изморителен работен ден Кармоди се прибира у дома с намерението да си отпочине подобаващо с вдигнати на масата крака. В момента, в който го прави, невероятното чука на вратата. В преносен смисъл, де.

"- Креда - повтори той. - И колко остава до моето време?
- О, към стотина милиона години, плюс минус няколко милиона - отговори Печалбата. - Кредата е траяла около седемдесет милиона години.
Кармоди не срещна никакви затруднения да се приспособи към тази представа, защото дори не се и опита."

Насред стаята се материализира от нищото създание, което съобщава, че измежду няколко милиарда участници, печеливш от междугалактическата лотария се оказва Томас Кармоди. Землянинът е ошашавен максимално, но и радостен и любопитен - не всеки ден човек изкарва чак такъв късмет. Воден от желанието да си вземе Печалбата, Кармоди тръгва с невероятното създание или по-точно казано се оствя да бъде телепортиран от него, до измерението, където да потвърди самоличността си. След като всичко е оформено и Печалбата връчена, не без известни трудности, смея да твърдя, идва и проблемната част - връщането на Земята.

Робърт Шекли е разделил книгата си на пет части, като три от тях задават най-важните за главния персонаж въпроси - Къде, Кога и Коя е Земята. Може би почва да ви просветва, че връщането на родната планета няма да е сред най-лесните неща на света.
Предстоят срещи със странни обитатели на чужди планети, някои от които дори са божества. Печалбата се оказва добър спътник, понеже е разговорлива, а по петите на Кармоди е опасен хищник, който не подлежи на описание. Горкият човечец е напълно безпомощен и се оставя единствено на милостта на по-могъщи форми на живот, които евентуално да го пратят по живо по здраво у дома.

"- Ей, приятел, дай още едно.
Фактът, че човекът нищо не му бе давал досега и следователно, формално погледнато, не можеше да му даде още едно, нямаше никакво значение."

Каламбурите и сложните процеси, които авторът обяснява, но най-вече пародира, създават от "Измерения на чудесата" едно прекрасно четиво. Думите и словосъчетанията, които извират от страниците, имат магична сила и поне мен ме впримчиха като безпомощна муха в своята паяжина. Погълнаха ме и ме промениха. Или пък не.
Лична оценка: 8/10