Стивън Кинг - "Трите карти"

Когато преди време прочетох "Стрелецът", книга първа от епичната фентъзи поредица на Стивън Кинг за Тъмната Кула, трябва да призная, че не бях особено впечатлен. Не напразно оттогава минаха повече от две години. Сега реших да дам нов шанс на Краля и отметнах втора част - "Трите Карти". Вече съм убеден, че не сбърках - романа ми хареса достатъчно, че да очаквам с нетърпение новите подвизи на Роланд и компания.
Поради изминалото време спомените ми от "Стрелецът" са меко казано бледи, но смятам, че ще успея да се примиря с този факт. В "Трите карти" заварваме последния Стрелец Роланд изнемощял и припаднал насред странен океански бряг. Събуден от студените вълни, нашия герой установява, че срещу него се намира същество от преизподнята - гнусно ракообразно, омар от пъкъла, притежаващ изключителна грозота и смъртоносни щипки. Несгодите определено започват...
Не е лесна съдбата на Роланд, който цял роман е болен и на предела на силите, но неговата Ка е неизбежна - той трябва да намери Тъмната Кула. За целта му се налага да изтегли три карти, нещо което е предсказал човека в Черно.

По време на пътешествието си Роланд намира една сред друга три врати насред нищото - портали, през които прескача в Ню Йорк в различни години. Интересното е, че тялото му остава пред вратата, до която се намира в момента, а съзнанието му попада в чуждо тяло, намиращо се някъде из града.
Така Стрелеца изтегля картите и среща спътниците, които най-вероятно ще му помагат занапред. Събитията, които следват са наистина интересни, а персонажите на Затворникът, Господарката на сенките и Убиецът са описани и представени така, както само Стивън Кинг може.

 Препоръчвам горещо "Трите карти", както на феновете на Стивън Кинг, така и на зарибените по фентъзито. Определено, живот и здраве, ще прочета и останалите книги от поредицата. Засега знам, че приключението е още в началото.
Лична оценка: 8/10