С голяма мъка се захващам да пиша за „Сърца от стомана”, но съм казал, че всяка прочетена книга ще я отразявам и гръм да ме удари, ако не го направя. Харесвам сборниците с разкази на Бранимир Събев, някои от които притежавам, и много, ама много исках този човек да сътвори роман. Това най-накрая се случи, а сега вече книгата е прочетена, но за жалост ще излъжа много лошо, ако кажа, че я харесах.
„Сърца от стомана” е военен екшън, в който ще откриете и много хорър сцени, но за мен нон-стоп действието и безкрайният екшън отдавна не са критерий за качествено четиво. В този роман има много действие, постоянни битки, лееща се кръв и персонажи, умиращи като мухи. Но на мен, след пролога и първите няколко глави, които също въвеждат в обстановката, ми бе еднообразен и лишен от емоция. За да съм по-конкретен - сцената, когато централният персонаж прикрива друг войник с тялото си, а онзи е седнал на пейка зад него, е супер пример за драматичен момент, който ми влияе. Това обаче е едва в началото, а нататък такива моменти няма.
Защо споменах определението еднообразен? Битка, друга битка, пак битка, купон, битка до друга битка. Толкова много битки - това и на филм ще втръсне. При това си говорим за масовки. Нямаше ги тихите моменти, след които дори и едно просто вадене на пистолет да изглежда внушително. Не, тук се действа на принципа постоянно някой да гърми, пуска лафове, сече, удря или мре.
Персонажите... Да речем, че главният е добре развит, което в никакъв случай не гоправи автоматично симпатичен, но да кажем, че нещата там са OK. Все пак съм израснал с филми, в които подобен мачо раздава крошета и стреля на месо. Обаче друг образ по никой начин не може да бъде отличен, защото всички останали просто... са адски много. Става дума за 50-60, че и нагоре споменати лица, които са ни описани сбито по нрав и външност, но накрая не е останало време да бъде развит, който и да е от тях. И когато идва време някои да мрат, ми беше все тая - те са си нищо друго освен пушечно месо.
Персонажите... Да речем, че главният е добре развит, което в никакъв случай не гоправи автоматично симпатичен, но да кажем, че нещата там са OK. Все пак съм израснал с филми, в които подобен мачо раздава крошета и стреля на месо. Обаче друг образ по никой начин не може да бъде отличен, защото всички останали просто... са адски много. Става дума за 50-60, че и нагоре споменати лица, които са ни описани сбито по нрав и външност, но накрая не е останало време да бъде развит, който и да е от тях. И когато идва време някои да мрат, ми беше все тая - те са си нищо друго освен пушечно месо.
При злодеите нещата не стоят по-добре. Те са отново едно безлично множество. Извънземни, чийто беге наименование не ме караше въобще да ги вземам на сериозно, но пък осъзнавам, че са си заплаха. Обаче цялата дандания е сред множество, множество и пак множество. Нямаг о личният момент. Няма я магията да намразиш някого и да искаш на всвка цена той да си получи задлуженото. Има и още за казване при лошите, но няма да издавам нищо там. Само ще спомена, че с две сцени и три реплики на кръст, качествен злодей не се става.
Не казахнищо за резюмето, но вие и сами можете да си го прочетете на снимката по-горе. Действието се развива в бъдещето, България е дръпнала много напред, но ни нападат извънземни. Е, въпреки че народът ни вече не може да воюва, то се намират и смелчаци, които да се бият за родината. А как ми се искаше това да са 4-5 човека, които с ум и мъжество да се справят, като се наблегне най-вече на характерите им и на взаимоотношенията по между им. Вместо това - военен ред, шапки, една сюрия войници. Но такъв е жанрът, може би просто аз нямам слабост към подобен род истории. Ако вие имате, поръчайте си книгата. Нека подкрепим автора, понеже очаквам да издаде още доста книги занапред.
За финал ще спомена кое ми хареса. „Сърца от стомана” ме върна доста назад във времето, когато отбивах военната си служба. Нелепите случки, приятелите, шапкарите, работата и задълженията - казармата беше готин момент от живота ми. С усмивка на уста си припомних някои от момчетата, с които служих и особено това как наистина всеки си имаше някакъв прякор.
И така, ако ви се чете мъжка, силова книга с много динамика, екшън и лееща се кръв, то това е вашата възможност да го сторите. Нямам намерение да спирам някой да я купи, напротив - ще се радвам ако пожъне успех. Искрено го желая на автора!
Лична оценка: 4/10
Не казахнищо за резюмето, но вие и сами можете да си го прочетете на снимката по-горе. Действието се развива в бъдещето, България е дръпнала много напред, но ни нападат извънземни. Е, въпреки че народът ни вече не може да воюва, то се намират и смелчаци, които да се бият за родината. А как ми се искаше това да са 4-5 човека, които с ум и мъжество да се справят, като се наблегне най-вече на характерите им и на взаимоотношенията по между им. Вместо това - военен ред, шапки, една сюрия войници. Но такъв е жанрът, може би просто аз нямам слабост към подобен род истории. Ако вие имате, поръчайте си книгата. Нека подкрепим автора, понеже очаквам да издаде още доста книги занапред.
За финал ще спомена кое ми хареса. „Сърца от стомана” ме върна доста назад във времето, когато отбивах военната си служба. Нелепите случки, приятелите, шапкарите, работата и задълженията - казармата беше готин момент от живота ми. С усмивка на уста си припомних някои от момчетата, с които служих и особено това как наистина всеки си имаше някакъв прякор.
И така, ако ви се чете мъжка, силова книга с много динамика, екшън и лееща се кръв, то това е вашата възможност да го сторите. Нямам намерение да спирам някой да я купи, напротив - ще се радвам ако пожъне успех. Искрено го желая на автора!
Лична оценка: 4/10
Коментари
Публикуване на коментар